Първи лични впечатления от iPhone

Последните дни доста активно човъркам по телефона и вече имам доста положителни впечатления, макар че и отрицателни такива не липсват. Всъщност повечето неща така или иначе ги очаквах предварително, като се оказа, че дребните недостатъци са свързани основно с локални особености…
На първо време останах доста изненадан от батерията, която с много ръчкане по различните възможности на телефона успява да изкара малко повече от два дни, преди да се наложи презареждане. При по-нормално ползване, тоест когато разучите всички възможности на телефона достатъчно, не би трябвало да се налага зареждане през по-малко от 3-4 дни, което вече е типично за повечето смартфони.Интерфейсът на телефона е доста интуитивен, макар да изисква известно време преди да свикне човек, за да може да работи с него безпроблемно и да се възползва от пълните удобства, предлагани от устройството. Мултитъч функционалността наистина е адски удобна и лесна за ползване, но за съжаление все още твърде малко приложения ефективно разчитат на нейните възможности.
Наличието на акселерометър, определящ позицията на телефона, както и на датчика за осветеност добавят дребни, но доста полезни възможности към функционалността на телефона. Дреболийките, като завъртането на екрана на дадено приложение при физическото обръщане на телефона или изключването на екрана при доближаването на устройството до главата по време на разговор са много удобни. Тези хардуерни “добавки” отключват и възможността за разработването на много интересни и иновативни функции от страна на потребителите с идеи и поне малко познания в областта на програмирането.
Първоначалните отзиви за не особено добрата камера се оказаха малко пресилени. Всъщност двумегапикселната камера на iPhone се оказа съвсем прилична, като за вградена в мобилен телефон, макар все пак да е далеч от възможността за направата на перфектни снимки. Всъщност получените снимки стават много прилични, стига разбира се човек да свикне на някои дребни особености, които са типични за процеса на снимане с iPhone. Все пак за сериозна фотография смятам да продължа да разчитам предимно на огледално-рефлексния цифров фотоапарат…
Както вече споменах, повечето недостатъци са свързани с локални особености или са във вид на дребни козметични недостатъци по интерфейса и функционалността на стандартните приложения. За щастие решението на този проблем е в наличието на доста допълнителен неофициален софтуер, който обаче изисква задължително устройството да бъде отключено.
Малко изненадан останах от невъзможността за скролиране на главния екран с приложенията, но това можеше да се очаква, предвид, че от Apple не предвиждат за момента да го препълват. При отключване на телефона обаче нуждата от възможност за придвижване на иконите е налице, тъй като бързо-бързо ще натрупате повече от 16 (20) икони. Решението разбира се е допълнителен софтуер, който добавя тази така необходима възможност за придвижване нагоре-надолу на показваните максимум 16 икони върху екрана на телефона. Същото важи и за възможността за смяна на визуалния облик на телефона, който стандартно е доста скромен, а и нямате на разположение кой знае какви опции за промяна. Добавянето на игри (такива липсват стандартно), приложения за комуникация, работа с мултимедия и нови функции на телефона стават с разнообразни допълнителни приложения, които стандартно са недостъпни в затворената платформа на Apple. Всъщност, предвид стандартно наличните възможности и приложения, от Apple по-скоро са ориентирали iPhone като бизнес смартфон, а не като развлекателно мултимедийно устройство с функционалност и на мобилен телефон.
Колкото повече използвам iPhone, толкова повече той ми допада, но разбира се това нямаше да е така във вида и с ограничените възможности, с които стандартно потребителя получава телефона…

October 11th, 2007 at 0:31.56
[...] момента е описал първите си впечатления, стандартната окомплектова, процедурата за софтуерно [...]